Автори:
James G. Caridi, MD, FSIR1; Kyung J. Cho, MD2; Christian Fauria, MD, MSW, MPH1; Navid Eghbalieh, MD1 From the 1Tulane University Medical Center, New Orleans, Louisiana and the 2University of Michigan Health System, Ann Arbor, Michigan.
Издание номер:
VASCULAR DISEASE MANAGEMENT 2014;11(10):E221-E256
Резюме:
През 1971 г. по време на рутинно инжектиране в целиачната артерия, 70 см3 въздух се инжектира по невнимание в пациент вместо йоден контраст. За щастие е нямало никакви негативни ефекти и въпреки използването на филмови плаки по онова време, Хокинс визуализира целиачната артерия и нейните разклонения като негативно изображение.
Поради този инцидент, в съчетание с предишните си познания за въглеродния диоксид (CO2) във венозното изобразяване, той започва да изследва интра артериалното използване на СО2 при животни.
След безопасното, успешно използване на животни той прилага същите принципи и върху хората. За съжаление, технологията изостава от неговия гений и първоначалните изображения на изследването са лоши.
По-късно през 80-те години на миналия век се развива дигиталната субстракционна ангиография DSA, накланящи се маси и сигурни надеждни системи за инжектиране на CO2.
Тъй като технологията продължава да се подобрява, СО2 се развива като жизнеспособен агент за съдови изображения. Макар че първоначално се използват при бъбречна недостатъчност и при алергия към йодни контрастни вещества, някои уникални свойства на СО2 дават многобройни предимства, които сега се използват в множество сценарии самостоятелно или в комбинация с традиционния контраст.
Вече се използва с голям успех както при възрастни, така и при деца, в продължение на повече от 3 десетилетия, само с ограничени докладвани усложнения. При неговото безопасното използване при деца, когато се извършва в тази възрастова група, се прилагат същите принципи, както при възрастните. Тази статия описва историята и техниките на СО2 ангиографията при съдови процедури.